Развален телефон

Всеки път, когато бижутата си, имам чувството, че някой е разменил газта и спирачката на колата ми, и ме е пуснал да карам в Англия, но с ляв волан. Интерфейсът на разните марки телефони е толкова различен, че една от основните причини да не си купувам нов е главоболието, които ми образува в първата седмица, в която го ползвам. Когато ме търсят, затварям по инерция, защото някой корейски дизайнер е разменил червената и зелената слушалка. Пращам СМС-и и в които вместо разстояние между буквите има точки, защото отново някой дълго се е двоумил дали шпацията да е на бутона „1” или на сметка след няколко месеца ползване, с майка ми – без да  влагаме излишни усилия – ще боравим с телефони със съвсем различни менюта. Да, бих искал апаратът ми да се съобразява с мен, а не аз с него /или с дизайнера, който го е създал/ .

Стига да имате шофьорска книжка, нямате проблем да се качите на която и да е кола, най-много да се появят грижи с маслото и водата за чистачките или да пракарате няколко объркани часа докато превключите от многостепенната на автоматичната скоростна кутия. На теория управлението на кой да е телефон е по-лесно карането, но проблемът, че интерфейсът и физическият дизайн са различни, прави адаптирането към нова марка истински кошмар. На автомобили има от над 100 години, а телефони – от петнайсетина. Така че съм готов да изчакам.